Когато чуем думата „обучение“, обикновено си представяме зала, презентации и много записки.
Нашето преживяване по програмата „Еразъм+“ беше нещо съвсем различно.
Темата на обучението беше Self Effectiveness, а мястото – малко и почти приказно кътче сред природата близо до Брипингер, Германия.
Още с пристигането стана ясно, че това няма да бъде обикновен курс.
Бяхме настанени в огромни палатки по трима души, като всеки споделяше пространството си с хора от различни държави.
Това, което в началото изглеждаше като предизвикателство, много бързо се превърна в едно от най-ценните преживявания на цялата мобилност.
Хранехме се заедно, работехме заедно и прекарвахме голяма част от деня в международни групи, решавайки различни задачи.
Именно в тези моменти се случваше истинското учене – не само от обучителите, а и един от друг. Различните гледни точки, професионален опит и културни особености превръщаха всяка дискусия в малко пътешествие из света.
По време на обучението разгледахме различни комуникационни стратегии и начините, по които възникват конфликтите.
Особено интересна беше идеята, че много от тях не се дължат на лоши намерения, а по-скоро на своеобразно „комуникационно затъмнение“ – моменти, в които хората просто спират да се чуват един друг.
Обсъждахме как различните държави имат свои неписани правила на общуване и как това често води до недоразумения, когато не познаваме културния контекст на отсрещния човек.
Разбира се, ученето не се случваше само в обучителните сесии. В един от дните се разходихме из Хамбург, изпълнявайки различни предизвикателства.
Едно от тях беше да се движим из града с боядисани носове и просто да наблюдаваме реакциите на хората, както и собствените си усещания.
Оказа се интересен експеримент за самонаблюдение – колко често се тревожим как изглеждаме в очите на другите и колко рядко тези страхове отговарят на реалността.
Повечето хора се усмихваха, някои ни гледаха учудено, а други изобщо не обръщаха внимание.
Всеки ден започваше по различен начин – с йога, моменти за размисъл и упражнения, насочени към по-дълбоко осъзнаване на собствените ни ценности, цели и мотивация.
Имаше и много музика, смях и споделени преживявания. Пяхме мантри, играехме игри, танцувахме латино танци, играехме футбол и откривахме колко бързо могат да изчезнат границите между хора, които само преди няколко дни са били напълно непознати.
В края на обучението си тръгнахме не само с нови знания и практически инструменти за по-ефективна комуникация, но и с приятелства, които надхвърлят националните граници.
Това беше от онези преживявания, които трудно могат да бъдат описани само като обучение. По-скоро беше напомняне, че най-ценните уроци често се случват тогава, когато сме готови да излезем от познатото, да се срещнем с различното и да позволим на хората около нас да ни променят поне малко.
Благодарим на организаторите и на всички участници, които превърнаха тази мобилност в преживяване, което ще помним дълго след края на проекта.
